Протеините (аминокиселините), въглехидратите (захарите) и мазнините (есенциалните мастни киселини) са главните градивни блокчета, гориво и преносители, от които се нуждае тялото, за да бъде здраво.

С термина протеин се обозначава структурата, изградена от свързани във верига аминокиселини. Обикновено използваме тази дума, когато определяме нуждите на тялото, но е важно да разберем, че тялото не е създадено да използва и метаболизира структури, а само най-простите съединения. Поради това то трябва да разгражда тези структури до изграждащите ги елементи и едва тогава може да използва по-простите съединения за своите нужди.

Протеините са изградени от аминокиселини, които са съставени от въглерод, водород, кислород, много азот, фосфор, сяра и желязо. Както вече стана дума, тялото не може да използва протеиновите структури. Следователно една част от храносмилателния процес е именно разграждането на тези структури до аминокиселини. Те се употребяват за възстановяване на стари или изграждане на нови структури, за подсилване на имунната реакция, като транспортно средство и за още много други цели.

От това става ясно, че тялото ни се нуждае от аминокиселини, които са градивния материал на протеиновите структури, за да изгражда, поддържа и възстановява.

Думата протеин е също така обобщаващо название за азотните вещества от животински или растителен произход.

За да можем да използваме протеините ни е необходимо храносмилането, защото тялото е способно да използва само прости аминокиселини, които присъстват в изобилие в зеленчуците и ядките. Протеините в месото трябва да с разграждат до прости аминокиселини, за да може тялото наистина да ги използва, което изисква усилена храносмилателна обработка. За тялото е значително по-лесно да разгражда плодове, зеленчуци и ядки, тъй като тези структури в основата си са аминокиселини. Доказано е, че консумацията на растителни продукти осигурява повече използваем азот, отколкото редовното консумиране на месо.

Големите мускули, натрупани в резултат на свръхконсумация на протеин, се стопяват при детоксикация, защото това са „струпани“ аминокиселини, които не са необходими за нормалните функции на тялото. При разграждането си протеините образуват сярна и фосфорна киселина, които са силно токсични и вредни за тъканите.

Не казвам да избягвате консумацията на протеини, а само да бъдете наясно в какво количество и кои видове да приемате. Протеините от месото и млечните продукти са разяждащи за лигавиците на тялото. Колкото повече белтъчини от месни продукти внасяме в тялото, толкова повече работа създаваме на имунната система  и толкова по-благоприятни са условията за развитието на вируси.

Гниенето на консумираното месо е причина за неприятната миризма на тялото и също така преобразува протеините в токсични вторични продукти.

Плодовете и зеленчуците не предизвикват неприятна миризма на тялото. Богатите на ядки, зеленчуци и плодове хранителни режими водят до изграждането на много силно и здраво тяло, тъй като осигуряват предостатъчно аминокиселини.

Тялото не може да използва месните протеини, преди да ги разгради до прости аминокиселини, което е дълъг и сложен процес, лишаващ тялото от жизнена енергия.

Растителните протеини са прости аминокиселинни структури, които отнемат значително по-малко енергия. И тъй като са изпълнени с електромагнитна енергия, самите растения осигуряват тази енергийна нужда. Много пъти са ме питали как издържам високо интензивните тренировки, как тичам толкова километри и т.н., след като не консумирам месо и млечни продукти. Ами, ето това е моят отговор. Както д-р Робърт Морс казва, и аз не мога да бъда по-съгласна, местният протеин е протеин второ качество. Той е значително по-структуриран и лишен от електричество, поради което се нуждае от значително по-радикален храносмилателен процес, който изчерпва жизнено важна енергия от тялото. Доказано е, че високата консумация на месни протеини, водещо до висока киселинност, има връзка също така с рака на дебелото черво. Ежегодно хиляди хора умират в резултат на акумулиращия ефект от прекалено богатата на протеини диета. Черният дроб, панкреасът, бъбреците и червата се разрушават, когато консумацията на протеини е прекалено голяма. Двадесет до четиридесет грама протеини на ден са предостатъчни, но повечето хора изяждат 150-200 гр на ден.

Твърди се, че месото дава енергия. Тъй като се дължи главно на намиращия се в тъканите адреналин, тази енергия е само стимулирана, а не динамична. Ако отидете в която и да  кланица, ще видите и ще усетите страха, който изпитват бедните създания непосредствено преди да бъдат убити. Физиологично този страх напомпва медулата на надбъбречните им жлези , произвеждайки епинефрин или онова, което най-често се нарича адреналин. Той дава приповдигнато усещане за енергия, но след многогодишна консумация на наситено с адреналин месо надбъбречните жлези отслабват, стават лениви и престават да произвеждат  достатъчно свои невротрансмитери. Когато започнем да предаваме генетично слабостта тези жлези, при бъдещите поколения може да се проявят Паркинсонова болест, мултиплена склероза, Адисонова болест и други неврологични слабости, дължащи се на хроничната нужда от невотрансмитери.

Енергията от консумацията на месо може да идва също така от растежните хормони, които дават на добитъка, за да ускорят растежа му. Енергията би трябвало да бъде динамична или клетъчна, а не предизвикана от стимуланти. Динамичната енергия идва от консумацията на сурова храна, която е алкалообразуваща и осигурява необходимите електролити, витамини, минерали, фловоноиди и т.н.

Вярвам, че е време хората да спрат консумацията на животински продукти, които днес са толкова обременени с токсични хормони, антибиотици и химикали. Опитайте в продължение на шест седмици да не консумирате животински продукти и вижте сами как ще се чувствате. Едно е да четеш и да си създаваш мнение на базата на нечии мисли, а съвсем друго е да го изпиташ директно върху себе си.

Съществува мит за нуждата от „пълноценни“ аминокиселини или „пълноценни протеини“ в храненето на човека. Според него, ако не консумираме храни, съдържащи всички есенциални аминокиселини при дадено хранене, няма да има с какво да създадем „пълноценни протеини“ и следователно тялото ще страда от недостиг на протеини. Това е един от основните аргументи в полза на консумацията на месо и млечни продукти. Помислете обаче върху следното:

• Каква е диетата на дивия кон, слона или кравата? Силата на много тревопасни животни е добре известна. Диетата им се състои 100% от трева и зеленчукова материя. Ако се нуждаят от така наречените „пълноценни протеини“, значи си ги набавят от растенията.
• 70-80% от храната на мечката гризли се състои от трева. Мечките не ядат много месо, а когато го правят подбират предимно мазнините, а не протеиновите структури. Мечките са всеядни животни.
• Доказано е, че суровоядците, които консумират балансирано разнообразие от плодове, зеленчуци и ядки, никога не страдат от недостиг на необходимите за здравето аминокиселини. Точно обратното. Растителните аминокиселини са по-енегизиращи и на тялото му е по-лесно да ги разгражда и използва.

Нещо, което искам задължително да спомена е да не използвате протеините като гориво. Това води до увреждане, болести и смърт. Протеините или аминокиселините са строителни материали, не горива.

Горива са захарите (глюкоза, фруктоза и т.н.).

Сложните захари като малтоза, декстороза и рафинирана захароза трябва да бъдат разложени до прости захари, преди тялото да е в състояние да ги използва. Това създава необходимост от големи количества инсулин и води до прекомерно увеличаване на глюкозата, което причинява трупане на мазнини.

Простите захари се нуждаят от много по-малко инсулин от сложните.

Глюкозата и фруктозата са жизнено важни прости захари, осигуряващи функционирането на тялото, така като автомобилът се нуждае от гориво, за да се движи.

Тялото ни се нуждае от живи храни, за да живее. Нуждае се от пресни, екологично чисти плодове, зеленчуци и ядки. В поглъщането на стара, загнила, мъртва тъкан, на мъртви клетки в застояла кръв, няма нищо здравословно.