Как да си набавим растителен протеин по време на пости?

Преди да навляза в подробности, искам да споделя нещо лично.

Аз не ям месо вече повече от 10 години, а всички млечни продукти съм изключила от менюто си преди седем. И въпреки това се чувствам напълно здрава и жизнена. Всички мои изследвания са в норма, имам енергия, не усещам никакви дефицити — напротив, чувствам се по-леко, по-балансирано и по-свързано със собственото си тяло.

Това е и причината толкова често да ме питат:

„От къде си набавяш протеин?“

Истината е проста и освобождаваща: растителният протеин е навсякъде, не е нужно да консумираме животински продукти, за да бъдем здрави, силни и енергични. Коледните пости са именно такъв момент — шанс да се докоснем до богатството на растителната кухня.

И тук идва нещо, което много хора подценяват: месото е една от най-тежките за преработване храни за нашия организъм. То изисква много енергия, по-дълго храносмилане и натоварва целия храносмилателен тракт.

Когато преминем към растителен протеин, тялото буквално си отдъхва — храносмилането става по-леко, по-бързо и по-естествено. В такива периоди цялата храносмилателна система работи по-спокойно, а това носи усещане за лекота, чистота и вътрешно равновесие.

Точно затова постите често се усещат като естествен „рестарт“ — не само духовен, но и физически.

Но за да се чувстваме уверени, е важно да знаем къде точно се крие този протеин.

Колко протеин ни е необходим дневно?

За повечето здрави възрастни хора препоръките са:

  • 0.8–1 г протеин на килограм телесно тегло дневно.
    Това означава, че човек, който тежи 70 кг, има нужда от 56–70 г протеин.

Дори при по-активен начин на живот растителното меню може да покрие нуждите напълно — без добавки, без соя и без специални продукти.

Основните източници на растителен протеин:

1. Бобови култури — вековното богатство на нашата кухня.

Бобовите култури са истински протеинови съкровища. Те са евтини, засищащи, лесни за приготвяне и перфектни за ежедневна консумация.

  • Леща — ~9 г протеин / 100 г сварена
  • Нахут — ~8 г / 100 г
  • Боб — ~7–9 г / 100 г
  • Грах — ~5 г / 100 г

Една порция леща или боб яхния осигурява 18–22 г протеин, което е почти половината дневна нужда за много хора.

Бобовите не само засищат — те подпомагат стабилни нива на енергия и са богати на фибри, минерали и полезни въглехидрати.

Комбинирани с пълнозърнести храни (ориз, булгур, хляб), създават пълен аминокиселинен профил.

2. Псевдозърнени култури — малки супергерои на растителното хранене.

Трудно е да говорим за постно хранене без да споменем киноа, амарант и елда — храни, които се приготвят лесно, богати са на минерали и съдържат изненадващо много протеин.

Киноа

✔ ~8 г протеин / чаша сварена

✔ съдържа всички незаменими аминокиселини

✔ подходяща за салати, гарнитури и основни ястия

Амарант

✔ ~9–10 г протеин / чаша

✔ плътен вкус, идеален за каши и супи

Елда (гречка)

✔ ~5–6 г протеин / чаша

✔ засища отлично и се комбинира чудесно с гъби, зеленчуци, ядки

Тези култури носят разнообразие, вкус и хранителна плътност — нещо, което е много ценно по време на пости.

3. Ядки и семена — малки на размер, огромни на хранителна стойност

Ядките и семената са истинска растителна сила. Те съдържат високи количества протеин и полезни мазнини.

  • Тиквени семки — ~30 г протеин / 100 г
  • Бадеми — ~21 г / 100 г
  • Слънчогледови семки — ~21 г / 100 г
  • Ленено семе — ~18 г / 100 г

Шепа бадеми или две супени лъжици тиквени семки могат да добавят още 5–7 г протеин в дневния прием — изключително лесно и удобно.

4. Пълнозърнени храни — стабилните ежедневни помощници.

Макар да не са най-богатият източник на протеин, те допринасят значително за дневното общо количество.

  • Овесени ядки — 12–13 г протеин / 100 г
  • Пълнозърнест хляб — 4–6 г протеин / филия
  • Булгур — ~3.5 г / 100 г сварен
  • Кафяв ориз — ~2.5–3 г / 100 г

Пълнозърнените храни са чудесна основа, която осигурява дълготрайна енергия и засищане.

5. Зеленчуци и гъби — скритата подкрепа.

Макар да не са основен източник на протеин, зеленчуци като:

  • спанак (~3 г),
  • броколи (~2.8 г),
  • кейл (~4.3 г),
  • карфиол (~2 г)

и гъбите (~3 г) допринасят към дневния прием, особено когато се консумират в по-големи порции.

Митът за соята — и защо НЕ е необходимо да разчитаме на нея.

Соята се смята за кралицата на растителния протеин, но не всички я предпочитат.

Важно е да подчертаем: не е задължително да я консумираме, за да сме здрави и да си набавим нужния протеин.

Дори без соя, менюто може да бъде напълно балансирано и богато на всички незаменими аминокиселини.

Бобовите култури, семената, ядките, киноата, елдата, овесът и пълнозърнестите храни предоставят напълно достатъчно количество протеини и хранителни вещества.

Хората избягват соята не защото тя “не е здравословна”, а поради:

✔ притеснения за ГМО

✔ хормонални съображения

✔ алергии и чувствителност

✔ силно преработени соеви продукти

✔ храносмилателни реакции

✔ предпочитания към по-натурални растителни източници

✔ вкус и лични предпочитания

Соята може да бъде част от балансирана диета, но не е задължителна.

И най-хубавото е, че има много други растителни източници на протеин, които напълно покриват дневните нужди — особено по време на постите.

Така… възможно ли е да постим и да си набавим достатъчно протеин?

Да. Напълно. Лесно. Ежедневно.

Само с няколко растителни хранения дневно можем да достигнем 60–70 г протеин — количество, което е напълно достатъчно за повечето хора.

Една порция леща, малко киноа, шепа ядки, овесена закуска и салата със семена — и дневната норма е покрита, без усилие и без жертви.

Постите не ограничават — те откриват нов свят.

Коледните пости са повече от временно въздържание. Те са шанс да забавим темпото, да се вслушаме в тялото си и да му дадем храна, която носи чиста, естествена сила.

Растителният протеин е навсякъде около нас — в боба, лещата, нахута, киноата, елдата, семената, ядките, зеленчуците.

Той е лек, хранителен, естествен и напълно достатъчен.

След 10 години без месо и 7 години без млечни храни мога да кажа едно с увереност:

растителното хранене не е лишение — то е освобождение.

И когато го комбинираме с традицията на постите, то се превръща в път към по-здравословен, по-осъзнат и по-балансиран начин на живот.